Saturday, May 26, 2007

асоциално животно

Не че не рева на филми, правя го. Често. Досега не бях плакала на комедия. Sister act 2, учениците на музикалния клас печелят наградата. Аз рева, дори хълцам, от радост. Божке, удря ме критическата. На 26 вече имам 3 бели косъма. Не мога да спя. Заспивам внезапно. Забравям. Бъркам дните. Не знам дали е достатъчен повод да си взема някакви успокоителни. Утре май ще отида да плувам. Случи ми се да се държа асоциално. Цяла една вечер. Следствие на употреба на алкохол и пушене на билки. Хареса ми. Да се държа асоциално. Един тип бутна Цара в дискотеката. Бутнах го обратно и почнах да го гледам лошо. Мога да гледам лошо. Дори ми се връзват. Усмихнах се. Лукаво.:) След 5 години ограничения, установих, че човекът не е социално животно, а асоциално. Поне от време на време му се иска да бъде. За компенсация на всичките онези правила на поведение, които спазва от дете. Хм.

Sunday, May 20, 2007

Little Miss Sunshine

Olive: Grandpa, am I pretty?
Grandpa: You are the most beautiful girl in the world.
Olive: You're just saying that.
Grandpa: No! I'm madly in love with you and it's not because of your brains or your personality.

Имам много причини, за да се влюбя в този филм. Мъдър е, без да е менторски, човешки е, без да е сладникав, напомня ми по различни причини за "American Beauty", "Me and you and everyone we know" и за дядо ми.

Dwayne
: You know what? Fuck beauty contests. Life is one fucking beauty contest after another. School, then college, then work... Fuck that. And fuck the Air Force Academy. If I want to fly, I'll find a way to fly. You do what you love, and fuck the rest

Friday, May 18, 2007

Един почивен ден

Познат ли е онзи гаден тик, който ме сполетява винаги в неочаквани почивни дни, толкова неочаквани, че когато не съм на работа (работя винаги през събота и неделя) изпадам в странна меланхолия. Днес е четвъртък и е почивен ден. Определено съм неподготвена. Имам 3 електронни пощи и 5 сайта, които посещавам почти ежедневно. Днес ги браузнах минимум десет пъти, всеки един от тях, в различна последователност. За всичките близо 80 посещения нямаше нито количествено, нито качествено изменение на състоянието. Имах един единствен нов мейл, който Милена ми каза, че току-що е пратила, тъй че може да се прецени нивото на изненада. Още към 6 бях готова с курсовата си работа. Към 5 си свих джойнт, който ме хвана по чорапи и за да не изпадна в амок си поръчах китайско по домовете. 30 минути докато дойдат и вече виех на умряло. После преядох. Грух. Налях си и червено вино. Поне като ще се мре да е качествено. Утре предавам курсовата. И съм на работа. Остава и да не вали.

Wednesday, May 16, 2007

4 дена Риека, Хърватска

Кратко, но интензивно. Риека е може би единствения град по хърватското крайбрежие, който не прилича на хиляди други, построени, за да може да си ги пращаш фотографисани на картичка, полирани и стерилни. Влюбих се в индустриалната зона на този град, доковете
с ръждясали кранове, които местните мразят.