От Антончо

Наскоро се чух с Антончо. В интернет пространството. Стана ми мило и драго. Много хора ми липсват откакто смених местоживеенето. Поканих го да ми гостува при възможност.
'Мерси за поканата. Ако наминавам към там ще се обадя непремено.'
'Дааааа, ша та посрещна, няма да се плашиш!'
'Аз съм живял до Берлин в едно градче.'
'Къде това?'
'Cottbus се казва. Мноу отвратителничко.'
'Чувала съм го, ама не съм била там.'
'Изкарах два месеца и духнах към Aachen.'
'Лелей, страшно звучи!'
'Там, там депресийка, не е за хора там. Купих си билет за 24 евро и за 12 часа, с 10 прекачвания стигнах от най-източната до най-западната точка.:) Беше ранна зима, тръгнах в 5 сутринта.:)'
'Това е като пътепис на бай ти Алеко.'
'Да, може и пътепис да се направи. Имах и тиган, и колело.'
'Лелей, "До Чикаго и назад"! Тигана е много добро! Има едно мило, битово-пасторално звучене!'
'Рангел сготви вечерта наденица с боб и наистина стана пасторално и чудесно. ... Някаква задушевност се чувства като си ги спомням.'

Мдам, тази вечер и аз се храних с чужди спомени. Спомените на Антончо.