насън.

Сънувам. Театрална сцена. Тъмно е. В средата на сцената - кръг светлина от прожектор. В кръга - туптящо сърце. Сякаш изхвърлена риба се мята в агония. Вдигам сърцето и го стискам с две ръце, за да усетя как пулсира. Хрумва ми, че това е само шибна помпа за кръв и го пускам погнусено. Получавам устни, вратове, лакти, коси, слепоочия, вагини, крайници. Да изтръгна къс душа е трудно. Тя не се вижда. Става ми студено. Свивам се на пода на кравай и се завивам през глава с плацента. Искам да заспя отново. Без да сънувам.