сняг

Днес валя сняг. За първи път тази година. На големи едри парцали. Валя красиво. Вървях към Ради. Със слушалки на ушите (отдавна мисля начин да ги интегрирам за постоянно), вълнена шапка нахлупена до средата на очите, прегънат назад врат и изплезен език. Така се заплеснах да гълтам летящия сняг, че пропуснах входа на Ради. Нищо, още няколко спечелеми секунди по пътя обратно. Секунди за въздушна храна. Стана ми добре, сякаш гърлото ми топеше спомени, сякаш гледах как се вее бялото пране в "Ордет". Вярвай, само вярвай, стани и тръгни.