Sour Cherry

Sour Cherry
Днес беше едно такова бунтарско. Ебахме мамата на всичко и на всички. Оплюхме де що има и няма. На мушка беше днешната младеж. Ей, ние като бяхме млади то не си цепехме дънките, не си надписвахме мешките, не си плетяхме гривни. Най-голямото ми лично достижение беше като подстригах брат ми по нов модерен начин. (Тук трябва да се отбележи, че в кварталния фризьорски салон имаше за мъже два вида подстригване, съответно "мъжка" и "ученическа подстрижка", жените имаха шанс на по-богата селекция от прически, но да не се отплесвам). Та брат ми пожела да има опашка, което за времето си бе мега алтернативно. За целта нямаше достатъчно дълга коса, но това не бе пречка за моята креативност. За да постигна искания оптически ефект, подстригах тила му до средата на главата, като оставих по средата лента, за да служи за опашка. Човек може да си представи възхитата на майка ми и наложеното от нея вето да не докосвам повече ножиците и машинката за подстригване на дядо ми. Друг заветен спомен топли дните ми как едно лято след детски лагер се върнах без здрав чифт дънки. В крак с модата бях ги нацепила по колената отстрани на глезените, за да падат свободно. Не познавах спирачки що се отнася до стил! Днешното поколение. Купуват си дънките директно разпрани, с нашивки, с пайети. Слагали ли сте капси на кожено яке, зашивали ли сте с бод зад игла нашивки на Iron Maiden. Аз лично не, но метълите от моя клас ходеха една седмица с лейкопласт по пръстите. Всичко се жертваше в името на индивидуализма. А се смеех на времето на баща ми като разправяше, че те са се забавлявали с един магнетофон цяло село...