В обувките на един самоубиец
Има някаква романтика в самоубийството чрез скачане от мост. Сещам се за поне три филма, където това е представено така апетитно, че ти се приисква да се метнеш от първия възможен мост само заради красотата от падането. "Анджел-А" на Люк Бесон. Андре и Анджела решават по едно и също време и на едно и също място (мост над Сена) да сложат край на земния си път. Ммм, Сена, Париж, любов като на кино. Поезия.
Реалността обаче е различна. Брутално сурова към всякакви опити за подобна романтика. Виждали сте железопътни мостове. Вървели сте по тях или сте преминавали с превозно средство, или и двете. Това са пътища над влакови релси. Всички те имат нещо общо. Обезопасени са от романтици-самоубийци. Трудно е да се метнеш от тях, особено в онази част от тях, която минава над железопътната линия. За подобно геройство са нужни особени акробатични умения или резистентност към токов удар. Мдам. Да прекратиш живота си си е лично твоя работа, стига да не се бъркаш във влаковото разписание. Имах огромното желание да заснема моста в София, който ме наведе на тези дълбоки разсъждения над причинно-следствената връзка между самоубийството, мостовете и влаковете. Въпросният мост е с дължина над 100 метра. Предлага прекрасна гледка към квартал "Обеля" и безброй възможностти за безпрепятствен скок. Навсякъде освен над влаковата линия, където има двуметрова ограда, височина достойна единствено за атлети от ранга на Стефка Костадинова.
В братска Германия са решили по-дискретно проблема с досадните скачачи върху железопътни линии. Там като продължение на моста зад парапета има козирка, по която има токово напрежение. Ако имаш неблагоразумието да скочиш върху нея хванат за парапета, ще докажеш някой друг физичен закон. Човекът е добър електричен проводник, за жалост става само за еднократна употреба. И така, като самоубиец-романтик имаш възможност да скочиш отстрани на козирката, която като по чудо свършва на метър над релсите. Метърът разлика (по мои велики умозаключение) е за избягването на крак, ръка или друг крайник, отклонил се случайно при падането. Абсурд, логика, здрав разум, болен мозък, търсим ли или са ни дадени отговорите.
Реалността обаче е различна. Брутално сурова към всякакви опити за подобна романтика. Виждали сте железопътни мостове. Вървели сте по тях или сте преминавали с превозно средство, или и двете. Това са пътища над влакови релси. Всички те имат нещо общо. Обезопасени са от романтици-самоубийци. Трудно е да се метнеш от тях, особено в онази част от тях, която минава над железопътната линия. За подобно геройство са нужни особени акробатични умения или резистентност към токов удар. Мдам. Да прекратиш живота си си е лично твоя работа, стига да не се бъркаш във влаковото разписание. Имах огромното желание да заснема моста в София, който ме наведе на тези дълбоки разсъждения над причинно-следствената връзка между самоубийството, мостовете и влаковете. Въпросният мост е с дължина над 100 метра. Предлага прекрасна гледка към квартал "Обеля" и безброй възможностти за безпрепятствен скок. Навсякъде освен над влаковата линия, където има двуметрова ограда, височина достойна единствено за атлети от ранга на Стефка Костадинова.
В братска Германия са решили по-дискретно проблема с досадните скачачи върху железопътни линии. Там като продължение на моста зад парапета има козирка, по която има токово напрежение. Ако имаш неблагоразумието да скочиш върху нея хванат за парапета, ще докажеш някой друг физичен закон. Човекът е добър електричен проводник, за жалост става само за еднократна употреба. И така, като самоубиец-романтик имаш възможност да скочиш отстрани на козирката, която като по чудо свършва на метър над релсите. Метърът разлика (по мои велики умозаключение) е за избягването на крак, ръка или друг крайник, отклонил се случайно при падането. Абсурд, логика, здрав разум, болен мозък, търсим ли или са ни дадени отговорите.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home