Плът за храната

Понякога има ли усещането за страх? Никой не трябва да разбере колко съм ранима. Ще ме плячкосат, непременно. Душата. Ще я обезкървят и изплюят. Ще изядат спомените ми и ще ги сервират другиму - умъртвени, покварени, вгорчени. Усещането за цялост. Мислех си. Нямам никакви проблеми с физическата голота. Общи душове? Е, и? Тела. Срам - единствено да кажа чувствата си. Имам един спомен от детството. Ярък, богат на мирис, звук и температура. Затварям очи и усещам дъха на майка в ухото ми. Буди ме. Внимателно. Късно през нощта е. С брат ми се обличаме в просъница. Слизаме надолу с асансьора. Четиримата с татко. Крушката е гола и дразни очите. С брат ми сме примижали. Навън е прохладна лятна нощ. На паркинга пред блока сме. Задните седалки на колата са смъкнати и покрити с одеала, така че с брат ми да можем да спим. Потегляме. С брат ми сме допрели глави о прозорците и гледаме навън. Уличните лампи осветяват празни тротоари. Хубаво е. Мирише на бензин и чисти завивки. Отиваме с нашите на море. Храня се с този спомен когато имам нужда. Никой не казва нищо. Просто сме заедно, на път и щастливи. Всеки ли си има острова?