Friday, February 23, 2007

А съвестта?

Поредна глава от терапията. Ако имам душевен скалпел, оперирам на първо място егоцентризма, самочувствието, съвестта, всичко, което пречи на моментния порив. Трябва да ги слагат в пакета при раждане. Душевните скалпели. Понякога имам усещането, че ако стъпя във вода няма да потъна. Ще газя по повърхността като някой шибан господ и делфини ще ме спъват. Правилно, решението е правилно, съвестта ми е чиста. Стомаси, пеперуди, всичко е нелепа измислица и пропаганда. Москва не вярва на сълзи. Ще спя праведен сън. А съвестта?

2 Comments:

Blogger седемте козлета said...

като се преселиш в рилската света обител, обещавам да разнообразя аскетичното ти меню, като донеса киселици.
киселиците са многофункционални - пресни съдържат витамин С и пектин. ферментирали стават за джибри, а като изсъхнат имаш перфектен ошаф...
какво става обаче, ако не обичаш киселици, а ягоди? защо, да му се невиди, трябва да ядеш киселиците?

всеки избира как да си живее живота, а делфините, ще знаеш, не са лоша компания.
поздрав.

9:40 PM  
Blogger StoneBitch said...

мислех нещо интелигентно да ти отговоря, но все плоско звучеше. Благодаря. Имах нужда.

П.С. Мисля, че никога не съм яла киселици. Може и да са ми вкусни.

3:36 AM  

Post a Comment

<< Home