_________

Свивам си джойнт и се опитвам да изпуша съвестта си. Не по принцип. Точно сега. Нали всеки има мнение за себе си и идеали и принципи за мизерното си съществувание. Когато собственото ти мнение за себе си и това на хората, които чувстваш близки, неумолимо несъответства и когато с пълна сила осъзнаваш това фатално разминаване... Усещам, че ми се гади и гнусна топка се е свила в стомаха ми. Плюх на жалките си принципи. Жалки, но са си мои, нали така. Моето, аз, собственото, обичам да пиша в първо лице единствено число. Това, което се случва с аза, ме радва да анализирам, така храня гладното си его и заспивам усмихната. Джойнтът въпреки това не помага, все пак олекна - нали го написах...