Безсъници в Аахен

"Имаме ли в семейството луд? Не някой ексцентрик, който от време на време скандализира роднините или някой пристрастен към алкохола и други лекарства - такива имаме много. Някой със странни тикове, някой, който без повод почва да крещи, да търчи в несвяст, да го избива студена пот и да се представя за Мария Магдалена, някой истински ненормалник?"
"Не знам да има. Защо?"
"Снощи сънувах дядо."
"Дядо ти не беше луд, много добре знаеш."
"Знам, разбира се, стана ми странно, че го сънувах. След толкова време..."
"Това, че сънуваш дядо си не те прави луда."
"Да, имаш право... Липсвате ми"
"Това, че ти липсваме е нормално."
"Това няма нищо общо с темата, по дяволите. Казах го просто така. Темата за лудостта я приключих."
"Откъде да знам, прескачаш темите и не ми даваш знак."
"Именно за това говоря. Дори тази фиктивна беседа... Мислено разговарям винаги с теб - странно. Май ще ви се обадя тази вечер. Или ще поспя. По-дълго..."