23:10

След като подобаващо напълних с текст главата на нищо неподозиращия Пепи (гражданин на Република Германия с немски произход) с минимум 6 кила мъдрости относно изкуството на фотографията в следвоенно време (бях вдъхновена от предшествалата екскурзия от семинара ми по архитектурна фотография) седнах да издевателствам над компа си. Той е строго неодушевен предмет. Следва - мога да го тормозя без гузна съвест. За шест години престой в братска Германия съм се прибирала в нас общо 12 пъти - два пъти годишно както всеки може да сметне. С всяко едно прибиране нараства нуждата ми от такова. Едва стъпила на немска земя пресмятам кога пак ще се върна у нас. Немците подаряват по четен брой цветя. Сега преброих - осем лалета. Няма значение - нечетният брой е някакво езическо суеверие. Сложих едното лале в чаша за чай. Сега са едно и седем. Нечетни числа. Все пак така е правилно. Отказвам да се разбирам, отказвам да сменям кръвта си, и корените си, и възпитанието си. Човек на света съм и все пак отраснах с филия с масло, лютеница и сирене. Когато пуша трева ме избиват сентименти. Хммм