сцена и подобни ми

Да кажеш мръсни думи, да ги напишеш, да ги наковеш върху лист. Смело, ако не е от чиста провокация, иначе сцена на словесна маструбация. Толкова дълго повтаряме една и съща сцена, без особено качествено или количествено изменение, че след час повторение ми се присира. Истински. Буквално. Анатомично, физиологично. Вървейки към тоалетната изпитвам наслада предвкусвайки минутното осамотение, секундите тишина, без да се налага да търпя безкрайното въртене на пета около собствената си ос.
------------
Вратите се отварят, със следващия персонаж - нова сцена. Вратите се затварят. Акт 2. Друго действие. Между две станции на метрото. Аз съм наблюдател и едновременно част от всичко.
------------
Аз нямам нужда да ги виждам. Главните герои няма нужда да се гледат. Ако играят зле можеш да чуеш грешките им, ако са добри е още по-безинтересно, защото идеалната картина е в главата. Нужен е само звук, за да даде темпо на въображаемото действие. Обичам да гледам реакциите по лицата на зрителя. Техният текст не е още написан, тяхното действие е непредвидимо и автентично, в тях има магия. Ако играта е добра, реакцията на зрителя е като едно цяло, във всяко лице се чете една мимика. Ако е много добра, обаче, има толкова реакции и чувства, колкото са зрителите. Спуснете желязната завеса. Веднага.