За Русия с любов

По повод една изложба в Бон "Конструктивизъм - от Татлин до Кандински", която посетихме по време на президентските избори, реших да постна няколко любими творби на Малевич и Лисицки, и филмов плакат на "Moulin Rouge".Enjoy

...

Има един определен стадий в процеса на перманентно недоспиване, който ще нарека период на насищане. (Типичната ми дарба да помня заучени фрази от учебните часове в гимназията не ме е напуснала.) В този стадий просто седиш буден. Крайно необходимите дейности - единствени, които си в състояние да извършиш - се заключават в безкрайно съзерцаване на ноктите на ръцете, понякога и на краката, (зависи от това дали си смогнал да си свалиш чорапите), усърдно гризане на кожичките на ноктите на ръцете, на краката ми е трудно - не успявам, и когато всичко това стане някак странно монотонно и плашещо - писане на поредната безсмислица в личния блог. Този стадий има навика цинично да се разтяга във времето, че сам забравяш причините на безсънието и дори игнорираш упорито факта, че ти се спи. Склонна съм да го сравня с последния стадий на алкохолизма - постепенно забравяш защо аджеба пиеш, дори няма вече нито нужда, нито жажда, останал е един гнусен автоматизъм. Когато най-накрая изпаднеш в съня-кома, почват безкрайните кошмари, че непременно няма да се събудиш. Стряскаш се всеки половин час и установяваш не с раздразнение, а с успокоение и дори апатия, че е още тъмно. Всеки що годе нормален човек би изтрещял на циклично повтарящата се Red River на Laika. За мен е единственият възможен начин да затворя очи без да чувам собствения си глас. Трябва да спра да пиша. Сега. Ще се постарая да изключа компютъра. Дори да легна. Дори да затворя очи. Ще прочета това утре, за да ми напомни. А може би по-късно. По-добре по-късно. Дам.

Безсъници в Аахен

"Имаме ли в семейството луд? Не някой ексцентрик, който от време на време скандализира роднините или някой пристрастен към алкохола и други лекарства - такива имаме много. Някой със странни тикове, някой, който без повод почва да крещи, да търчи в несвяст, да го избива студена пот и да се представя за Мария Магдалена, някой истински ненормалник?"
"Не знам да има. Защо?"
"Снощи сънувах дядо."
"Дядо ти не беше луд, много добре знаеш."
"Знам, разбира се, стана ми странно, че го сънувах. След толкова време..."
"Това, че сънуваш дядо си не те прави луда."
"Да, имаш право... Липсвате ми"
"Това, че ти липсваме е нормално."
"Това няма нищо общо с темата, по дяволите. Казах го просто така. Темата за лудостта я приключих."
"Откъде да знам, прескачаш темите и не ми даваш знак."
"Именно за това говоря. Дори тази фиктивна беседа... Мислено разговарям винаги с теб - странно. Май ще ви се обадя тази вечер. Или ще поспя. По-дълго..."

Строители на съвременна България

Една снимка на брат ми, която пак ме вкара в хроничното ми носталгично настроение. На фон са Badly Drawn Boy - Easy love, за да се запази цялостната концепция.:)