Ген

Преди години, по времето когато казвах на майка си "Нищо не чувам, чорапа си обувам, когато го обуя, тогава ще те чуя.", когато дядо ми казваше "ох, на дядо то, сърма и злато" *ударението е на о-то*, баща ми ме наричаше "Инч-хай" *на частния дедектив естествено*, с брат ми имахме мили обръщения като "животно", "прасе" и подобни представители на фауната, а очите ми бяха "маслините на баба" (божке, все едно пиша "Парижката Света Богородица"), та в онези славни дни ставах в неделите рано и се мятах в стаята на нашите, за да събудя с прегръдка майка (горката, дори и в неделя не можеше да се наспи). Очите на майка сълзят рано сутрин. Тогава я питах "майко, защо плачеш?", "не плача, очите ми сълзят" *не ми бе особено ясно как така от само себе си сълзят, но мразех да задавам глупави въпроси, та просто избърсвах сълзите*. Тази сутрин очите ми сълзят. Усмихвам се. Не мога да не мисля за майка. Не мога да избягам от гените си. Май и не искам.

xxy

Тази вечер гледах за пореден *Ради за първи* път XXY. Филм за много неща. За масовата публика сигурно шокиращ. За всеки, който ежедневно бяга от заобикалящата го еснафщина - автобиографичен. Живеем в рамки на семейство, общество, националност, закони, правила, разбирания и т.н. Сякаш копая всеизвестна истина. Имаше вино, имаше храна за стомаха и душата, имаше пъпеш и бадемов аператив. Хубавото е като намериш хората, които те разбират извън рамките. Тях не могат да ми вземат, а другото няма значение. XXY е за срещане на избор, личен, извън общоприетите разбирания. Филм за отказа да си конвенционален и да се напаснеш като хамелеон, да отстояваш себе си, да бъдеш себе си, да живееш себе си. Слушам Charles Mingus, изпушвам поредна цигара и мириша нощния вятър. Краставите магарета, ах как се радвам, че съм от тяхната раса.

...яве

Случвало ли се е да сънуваш нещо толкова прекрасно, че когато отвориш очи да ги стиснеш конвулсивно обратно, за да се върне същия прекрасен сън. На мен да.
А случвало ли се е да изживееш нещо толкова болезнено истинско, че усещаш как пулсът ти е сменен, как сетивата ти са инсталирани наново и долавяш всеки мирис, всеки вкус и те е страх да затвориш очи. Очите ми са сухи. Старая се да ги държа отворени докато мога. Ужасявам се, че ако мигна само ще изчезне това усещане за пълнота, на необяснима радост. Как искам да остана будна.

.''.'.''.' или емотикон за дъжд

"Как искам времето да спре и светофарът да остане в червено." Вали и капки дъжд падат по лицето ѝ. Не знам какво да кажа. Мисли валят в главата ми и всяка една се стопява във въздуха неизказана. Не искам да сгреша, не искам да разхвърлям останалите ни минути с думи. Искам и аз да спре времето. Да не мисля за утре, ако може и за дните след утре.