26.04.2007 Düsseldorf

Днес бяхме на поредната изложба от курса ми по фотография. Инспирирах се да снимам и после да побърникам с photoshop и пускам няколко резултата.





















П.П. За пореден път се убеждавам колко се влияя от конструктивизма. Амин, дай боже всекиму.

23:10

След като подобаващо напълних с текст главата на нищо неподозиращия Пепи (гражданин на Република Германия с немски произход) с минимум 6 кила мъдрости относно изкуството на фотографията в следвоенно време (бях вдъхновена от предшествалата екскурзия от семинара ми по архитектурна фотография) седнах да издевателствам над компа си. Той е строго неодушевен предмет. Следва - мога да го тормозя без гузна съвест. За шест години престой в братска Германия съм се прибирала в нас общо 12 пъти - два пъти годишно както всеки може да сметне. С всяко едно прибиране нараства нуждата ми от такова. Едва стъпила на немска земя пресмятам кога пак ще се върна у нас. Немците подаряват по четен брой цветя. Сега преброих - осем лалета. Няма значение - нечетният брой е някакво езическо суеверие. Сложих едното лале в чаша за чай. Сега са едно и седем. Нечетни числа. Все пак така е правилно. Отказвам да се разбирам, отказвам да сменям кръвта си, и корените си, и възпитанието си. Човек на света съм и все пак отраснах с филия с масло, лютеница и сирене. Когато пуша трева ме избиват сентименти. Хммм

Бунтът на Z на Марс

Сещам се за няколко филма, които ме разочароваха по някакъв начин и един единствен, който направо ме вбеси. Не става въпрос за безвкусни комерсиалки от типа "Батман завинаги". С времето развих детектор срещу подобни и ги улавям само по заглавието и актьорския състав - почти винаги успешно - и не си губя времето да ги гледам. Пиша за филми, в които малките несъответствия с личните ми представи и слабите места ми развалят удоволствието от цялото гледане.

Преди време гледах "Мила от Марс". Обожавам българското кино. Особено старите филми. Винаги присъства по една леля Донка от горния етаж (задължително трябва да е от горния , за да и се предостави възможност ежедневно да изтръсква покривката от масата върху прането на долния етаж). Тя крещи по внука си, кара се със съседа, че вдига шум между два и четири и вари лютеница или компоти (в зависимост от сезона) от сутрин до вечер. Тази леля Донка, ще ти постеле на колосани чаршафи, когато си й на гости, и сутринта ще ти приготви мекици с пудра захар. И сприхавото в нея ти е мило, защото няма злоба. Такова уютно и мило настроение ме обзе и в началото на "Мила от Марс". Весела Казакова както във всички роли, в които съм я гледала, бе истинска и блестяща, а старците във филма почти ме накараха да хвана веднага автобуса до първото санданско село, за да изпуша с тях на залез слънце по джойнт, да слушам щурците и наоколо да мирише на пръст и сено. Филмът ме беше грабнал до появата на главната мъжка роля. Образът на млад интелектуалец и чудак бе предварително подплътен чрез разказите на старците. Учител, наранен от грозотата на новото време, от новите ценности (разбирай - пари, коли, дрога) се оттегля и обрича на самота в скалите, взимайки със себе си единствино книгите си. В мислите ми изплува образ на слабоват младеж, със замечтан поглед, одухотворен от странното си битие, с набола брада, следствие на отшелническия му живот. Огромно бе разочарованието ми, когато в ролята се появи едър екземпляр с "модерна" подстрижка, оформено катинарче, поглед, в който четеш как мислено дояжда кебапчетата преди час поръчани в "Сръбска скара". Речников запас - 100 думи с подсказване, фигура на кечист от американската федерация. Съжалявам за актьора, чието име не знам. Той може и да не е лош в професията си и има своите качества. Неадекватният кастинг, обаче, ме накара да смятам, че или е пряк роднина на някого от снимачния екип или ги е заплашил с физическа саморазправа, ако не получи ролята.

Вчера говорихме за "Мила от Марс" и си спомних за огорчинието ми (да не кажа бяс) в края на филма. Филм нов, с актуална фабула, страхотна актьорска игра (имам предвид всички освен гореспоменатия), също толкова страхотна режисура, който можеше и да не завършва така - опропастен от един актьор и ужасно предвидимия хепи-енд. Предвид рекламата, реших да не гледам "Бунтът на L".