А съвестта?

Поредна глава от терапията. Ако имам душевен скалпел, оперирам на първо място егоцентризма, самочувствието, съвестта, всичко, което пречи на моментния порив. Трябва да ги слагат в пакета при раждане. Душевните скалпели. Понякога имам усещането, че ако стъпя във вода няма да потъна. Ще газя по повърхността като някой шибан господ и делфини ще ме спъват. Правилно, решението е правилно, съвестта ми е чиста. Стомаси, пеперуди, всичко е нелепа измислица и пропаганда. Москва не вярва на сълзи. Ще спя праведен сън. А съвестта?

мечтите си отиват

за 14 часа колкото трае един делириум и бавното изплуване към повърхността, преминаваш през еуфорията от факта че си недосегаем, депресията, осъзнавайки, че предното е илюзия, прибиране към къщи, секундното заспиване. Вървейки, едва не откъртих страничното огледало на една кола. Събуждам се с металния вкус и странното усещане, че ушите ми кървят. Погледнах се в огледалото, било е само усещане, но погледът ми ме стресна. Може би очите ми са кървели. В някой минал момент на делириума. Когато отворих очите си, изкривих врат назад. Вратата беше отворена. Бях се завила на половина с едното одеало и другата половина с другото. Поне развеселихме публиката. Мамка му настъпих с бос крак писалка. Трябва поне да направя пода проходим. И все пак има пулс. Водата е студена и особено вкусна. Винаги е такава след такива нощи. Ноща и алкохола имат странна симбиоза. Защо никой не се напива по пладне, е рядко поне. Хммм. Rosenstolz и да си лягам. Лека нощ.