За простия селски живот

Христинка, Али и аз на вечеря. Спагети, салата, червено вино. За преддесерт трева и истории от детството. Али е от Сирия. Семейството му се прехранва от селскостопански двор. Като дете е тичал бос по земята. Нямало по-вкусно за него от голяма сочна праскова. Забивал зъби и сокът потичал по ръцете и врата. Такива няма в Германия. Аз и Христина кимаме "няма, няма". Али бил към осем годишен. Баща му купил касетка праскови и оставил Али да я пази, докато той уреди някакви неща. Али мил праскови и ял. За един час - 17 праскови. Като се върнал баща му и го питал къде са изчезнали половината праскови, Али казал : "измих ги". До ден днешен майка му разправя историята и всеки път като Али се прибере у дома, баща му купува за него касетка праскови.
Леонард Коен пее. Ние сме в Сирия, мирише на земя и пресни плодове.
В двора на чичото на Али имало огромно кайсиево дърво. Клоните му се огъвали от плод. Али и братовчедите му лягали под дървото с крака опрени в стъблото. Някой от тях ритвал и кайсии се посипвали по земята. Лежали на сянка и се тъпчели с плодове, било като в рая. "Няма по-хубав и прост живот от този на село." Аз и Хриси се замечтахме. Али добави "Толкова е прост и безгрижен, че не мога да си представя да се върна към него."