Приказка по блога

Сещам се за една приказка на Джани Родари, в която едно момче носело на майка си в знак на обич и послушание вода в ушите си. След няколко неуспешни опита да достави водата по гореописания начин момчето си изяло тупаника и дотам с добрите намерения и пътя към ада. Точно в такова състояние се намирам и аз сега. С вода налята в ухото като злополучния Джакомо (или както му беше името) влезнах в стаята си и пуснах pj. С гола глава ми е агресивно бунтарско. Сетих се, че не нося водата нито на майка си, нито на когото и да било другиго и с досада я изтръсках от ухото. Понякога бръсненето на главата може да се превърне в нещо адски дразнещо. Машинката ми за подстригване на два пъти загря и трябваше да преустановя процеса за известно време. После си изгорих ухото с нажежените зъбци. За финал събирах сума ти време косми от пода на банята. Дори удоволствието от душа завърши с ухо пълно с вода. Поне се сетих за Джани Родари и приказки по телефона. Тази вечер ми е пак неопределено. Брат ми твърди, че подстригването на собствената коса е суициден акт. В интерес на истината се чудех какво да правя. Снощи си правих маска и баня на краката (имам чувството, че ме хваща манията на отчаяните домакини), днес исках да разнообразя битовите дейности, а и плешивостта ми прилича.